Dec 14, 2006, 6:48 PM

Нов живот 

  Poetry
764 0 4

В сърцето си каменно нося

стръкче на живи мечти,

но в пламък умиращ те гаснат,

каменни, студени звезди.

 

Хладен гледа ме мрака

посребрен от сняг и от скреж,

също като мене загубен,

лутащ се в неясен копнеж.

 

Кристално небе пак умира

под лъчите на нова зора,

умирам със него полека,

умирам, пак за да се родя.                                                         

© Антоанета Тонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??