Нека отворим ресторант.

Там ще звучи нашата музика,

55 годишен мъж ще дойде,

ще си поръча риба.

Детето с жълтата рокля,

то ми я даде.

Беше ходило за риба.

Обича татко си.

Но му беше мъчно за рибата.

Моята рибка, казваше, моята...

Не заслужаваше подобна смърт.

Несправедлив е светът. Бог има ли?

После изчезна.

Но рибата бе сервирана.

55 годишният мъж я разряза,

оперира с вилица и нож,

отхапа и преглътна.

Всичко замина,

свърши се.

Нека музиката ни звучи.

Нали ти сама я избра?

Уютно е при нас. Реклама не ни трябва.

Сами ще ни намерите надолу по 19-то авеню.

Не получихме бакшиш,

ни похвала, ни критика.

Само чаша безразличие.

Какво пък?

Той беше на 55,

все някой трябваше да плати.