Нека отворим ресторант.
Там ще звучи нашата музика,
55 годишен мъж ще дойде,
ще си поръча риба.
Детето с жълтата рокля,
то ми я даде.
Беше ходило за риба.
Обича татко си.
Но му беше мъчно за рибата.
Моята рибка, казваше, моята...
Не заслужаваше подобна смърт.
Несправедлив е светът. Бог има ли?
После изчезна.
Но рибата бе сервирана.
55 годишният мъж я разряза,
оперира с вилица и нож,
отхапа и преглътна.
Всичко замина,
свърши се.
Нека музиката ни звучи.
Нали ти сама я избра?
Уютно е при нас. Реклама не ни трябва.
Сами ще ни намерите надолу по 19-то авеню.
Не получихме бакшиш,
ни похвала, ни критика.
Само чаша безразличие.
Какво пък?
Той беше на 55,
все някой трябваше да плати.
© Таня Всички права запазени