17 июн. 2009 г., 22:35

Нов ресторант отвори врати

768 0 0

Нека отворим ресторант.

Там ще звучи нашата музика,

55 годишен мъж ще дойде,

ще си поръча риба.

Детето с жълтата рокля,

то ми я даде.

Беше ходило за риба.

Обича татко си.

Но му беше мъчно за рибата.

Моята рибка, казваше, моята...

Не заслужаваше подобна смърт.

Несправедлив е светът. Бог има ли?

После изчезна.

Но рибата бе сервирана.

55 годишният мъж я разряза,

оперира с вилица и нож,

отхапа и преглътна.

Всичко замина,

свърши се.

Нека музиката ни звучи.

Нали ти сама я избра?

Уютно е при нас. Реклама не ни трябва.

Сами ще ни намерите надолу по 19-то авеню.

Не получихме бакшиш,

ни похвала, ни критика.

Само чаша безразличие.

Какво пък?

Той беше на 55,

все някой трябваше да плати.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...