17 июн. 2009 г., 22:35

Нов ресторант отвори врати

771 0 0

Нека отворим ресторант.

Там ще звучи нашата музика,

55 годишен мъж ще дойде,

ще си поръча риба.

Детето с жълтата рокля,

то ми я даде.

Беше ходило за риба.

Обича татко си.

Но му беше мъчно за рибата.

Моята рибка, казваше, моята...

Не заслужаваше подобна смърт.

Несправедлив е светът. Бог има ли?

После изчезна.

Но рибата бе сервирана.

55 годишният мъж я разряза,

оперира с вилица и нож,

отхапа и преглътна.

Всичко замина,

свърши се.

Нека музиката ни звучи.

Нали ти сама я избра?

Уютно е при нас. Реклама не ни трябва.

Сами ще ни намерите надолу по 19-то авеню.

Не получихме бакшиш,

ни похвала, ни критика.

Само чаша безразличие.

Какво пък?

Той беше на 55,

все някой трябваше да плати.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...