4 ene 2011, 21:45

Нова година 

  Poesía » Otra
527 0 0

Вятърът леко се вее
със тих полъх в нощта.
Поседнал е тайно на клона -
чака дванайсет часа.

Ето, настъпи заветният час
и звезден прах се разнесе.
Човекът изсипа целия гняв -
шумът небето разтресе.

Тъмата постепенно се вдига -
изчиства небесния свод.
Пробужда се Нова година,
пълна със весел живот.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??