momo752 (Марин Маринов)
31 101
Jan 4, 2011, 9:45 PM

Нова година 

  Poetry » Other
676 0 0
Вятърът леко се вее
със тих полъх в нощта.
Поседнал е тайно на клона -
чака дванайсет часа.
Ето, настъпи заветният час
и звезден прах се разнесе.
Човекът изсипа целия гняв -
шумът небето разтресе.
Тъмата постепенно се вдига -
изчиства небесния свод.
Пробужда се Нова година,
пълна със весел живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Маринов All rights reserved.

Random works
: ??:??