Jan 4, 2011, 9:45 PM

Нова година 

  Poetry » Other
593 0 0

Вятърът леко се вее
със тих полъх в нощта.
Поседнал е тайно на клона -
чака дванайсет часа.

Ето, настъпи заветният час
и звезден прах се разнесе.
Човекът изсипа целия гняв -
шумът небето разтресе.

Тъмата постепенно се вдига -
изчиства небесния свод.
Пробужда се Нова година,
пълна със весел живот.

© Марин Маринов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??