15 abr 2021, 20:04

Нова надежда 

  Poesía » De amor, Del paisaje, Filosófica
345 0 0

Отново си мисля за тебе,

ума ми замръква в нощта

и сякаш безкрая зове ме

с духа на далечна звезда!

 

И пия от извор съдбовен -

премъдрост от жива вода,

и ражда се паметно слово

из мрака положил съня!

 

Изгарян от вътрешна жажда,

отново си мисля за тебе,

мечти Възкресения раждат

и нова надежда зове ме!

 

ЛЪЧИСТА

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??