Apr 15, 2021, 8:04 PM

Нова надежда 

  Poetry » Love, Landscape, Phylosophy
346 0 0

Отново си мисля за тебе,

ума ми замръква в нощта

и сякаш безкрая зове ме

с духа на далечна звезда!

 

И пия от извор съдбовен -

премъдрост от жива вода,

и ражда се паметно слово

из мрака положил съня!

 

Изгарян от вътрешна жажда,

отново си мисля за тебе,

мечти Възкресения раждат

и нова надежда зове ме!

 

ЛЪЧИСТА

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??