Нова надежда

Poetry » Love, Landscape, Philosophical

690 0 0

Отново си мисля за тебе,

ума ми замръква в нощта

и сякаш безкрая зове ме

с духа на далечна звезда!

И пия от извор съдбовен -

премъдрост от жива вода,

и ражда се паметно слово

из мрака положил съня!

Изгарян от вътрешна жажда,

отново си мисля за тебе,

мечти Възкресения раждат

и нова надежда зове ме!

ЛЪЧИСТА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0