2 dic 2009, 18:02

Нова одежда...

  Poesía » Otra
678 0 0

Кроиш ме за душата ти -
да съм ти по мярка.
Мериш, режиш и отново шиеш -
да ме закрепиш за тебе здраво.
И да ти завиждат другите,
за новата одежда,
от самотата изтъкана,
но превърната в надежда.
Да се усмихвам вместо тебе,
когато ти е тъжно.
Да скривам болката гореща
в сърцето ти измъчено.
Да те гледат другите
и да не разбират
какво те прави
толкова щастлив.
А после, когато се прокъсам,
да си ушиеш по-красива,
която по-силно да се смее
и по-добре да те прикрива.
А в мен оставù
полунощния страх.
В кошчето ме захвърлù,
да си живея сама.


От ръцете ти се родих
и шумно се смея,
правя те безумно щастлив
и вместо тебе живея.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...