2 dic 2009, 18:02

Нова одежда...

  Poesía » Otra
679 0 0

Кроиш ме за душата ти -
да съм ти по мярка.
Мериш, режиш и отново шиеш -
да ме закрепиш за тебе здраво.
И да ти завиждат другите,
за новата одежда,
от самотата изтъкана,
но превърната в надежда.
Да се усмихвам вместо тебе,
когато ти е тъжно.
Да скривам болката гореща
в сърцето ти измъчено.
Да те гледат другите
и да не разбират
какво те прави
толкова щастлив.
А после, когато се прокъсам,
да си ушиеш по-красива,
която по-силно да се смее
и по-добре да те прикрива.
А в мен оставù
полунощния страх.
В кошчето ме захвърлù,
да си живея сама.


От ръцете ти се родих
и шумно се смея,
правя те безумно щастлив
и вместо тебе живея.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...