Кроиш ме за душата ти -
да съм ти по мярка.
Мериш, режиш и отново шиеш -
да ме закрепиш за тебе здраво.
И да ти завиждат другите,
за новата одежда,
от самотата изтъкана,
но превърната в надежда.
Да се усмихвам вместо тебе,
когато ти е тъжно.
Да скривам болката гореща
в сърцето ти измъчено.
Да те гледат другите
и да не разбират
какво те прави
толкова щастлив.
А после, когато се прокъсам,
да си ушиеш по-красива,
която по-силно да се смее
и по-добре да те прикрива.
А в мен оставù
полунощния страх.
В кошчето ме захвърлù,
да си живея сама.

От ръцете ти се родих
и шумно се смея,
правя те безумно щастлив
и вместо тебе живея.