25 ene 2011, 10:08

Нова среща Към „Братчетата на Гаврош”

  Poesía » Civil
1.7K 0 4

Студът пълзи по тялото на мрака,

сковава изтощената земя,

изчезва бавно пушекът на влака,

заспива посивялата гора.

 

Прокрадват се две сенки на перона

и сякаш дебнат светлата врата,

но идва глас пресипнал от вагона

и стряска пребледнелите лица.

 

Две детски длани тихо се преплитат,

забиват бързо малките сърца,

а враните стремително отлитат –

настава смъртоносна тишина.

 

Студът се вкопчва в бедните душици,

а бялата магия  им шепти,

загасват бавно крехките свещици,

а утрото неистово крещи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах, отдавна не бях чел тук! Наистина както прочетох в един от коментарите - разтърсващо. Много образно, много умело написано! Поздрав!
  • беше се позагубила, Наташа...
    завръщаш се с прекрасен стих!!!


    поздравления!

    много болка има тук...
  • Истина и поезия.Вълнува.Wali/Виолета Томова/
  • Крещи стихът ти, Нати!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...