Нова среща Към „Братчетата на Гаврош”

Jan 25, 2011, 10:08 AM

Poetry » Civilian

1556 0 4

Студът пълзи по тялото на мрака,

сковава изтощената земя,

изчезва бавно пушекът на влака,

заспива посивялата гора.

Прокрадват се две сенки на перона

и сякаш дебнат светлата врата,

но идва глас пресипнал от вагона

и стряска пребледнелите лица.

Две детски длани тихо се преплитат,

забиват бързо малките сърца,

а враните стремително отлитат –

настава смъртоносна тишина.

Студът се вкопчва в бедните душици,

а бялата магия им шепти,

загасват бавно крехките свещици,

а утрото неистово крещи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

icohim (Христо Стоянов)

2011-07-30T02:20:40+03:00

Ах, отдавна не бях чел тук! Наистина както прочетох в един от коментарите - разтърсващо. Много образно, много умело написано! Поздрав!
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

2011-01-26T07:57:56+02:00

беше се позагубила, Наташа...
завръщаш се с прекрасен стих!!!

поздравления!

много болка има тук...
Wali (Виолета Томова)

2011-01-25T16:18:37+02:00

Истина и поезия.Вълнува.Wali/Виолета Томова/
feia (Вилдан Сефер)

2011-01-25T13:18:32+02:00

Крещи стихът ти, Нати!