Нова среща Към „Братчетата на Гаврош”
Студът пълзи по тялото на мрака,
сковава изтощената земя,
изчезва бавно пушекът на влака,
заспива посивялата гора.
Прокрадват се две сенки на перона
и сякаш дебнат светлата врата,
но идва глас пресипнал от вагона
и стряска пребледнелите лица.
Две детски длани тихо се преплитат,
забиват бързо малките сърца,
а враните стремително отлитат –
настава смъртоносна тишина.
Студът се вкопчва в бедните душици,
а бялата магия им шепти,
загасват бавно крехките свещици,
а утрото неистово крещи.
© Наташа Басарова All rights reserved.
