21 feb 2025, 20:58

Нови времена

  Poesía
381 0 1



С девет грама свобода
кой ли те улучи?
Вече всичко е в мъгла.
Завистта ни учи...

Днеска сме разплетен сноп.
Чупят ни на съчки.
Казват - българин е Бог,
но със чужди бръчки.

Без пленени знамена,
в плен сме на "прогреса".
Препознали свобода
само в интереса...

Под Околчица мълчи
паметник гранитен,
със невярващи очи
гледа ни обиден.

Не в такава свобода
вярваше героя.
Вярата като в мъгла
обезсмисля боя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...