С девет грама свобода
кой ли те улучи?
Вече всичко е в мъгла.
Завистта ни учи...
Днеска сме разплетен сноп.
Чупят ни на съчки.
Казват - българин е Бог,
но със чужди бръчки.
Без пленени знамена,
в плен сме на "прогреса".
Препознали свобода
само в интереса...
Под Околчица мълчи
паметник гранитен,
със невярващи очи
гледа ни обиден.
Не в такава свобода
вярваше героя.
Вярата като в мъгла
обезсмисля боя.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
