Feb 21, 2025, 8:58 PM

Нови времена

  Poetry
383 0 1



С девет грама свобода
кой ли те улучи?
Вече всичко е в мъгла.
Завистта ни учи...

Днеска сме разплетен сноп.
Чупят ни на съчки.
Казват - българин е Бог,
но със чужди бръчки.

Без пленени знамена,
в плен сме на "прогреса".
Препознали свобода
само в интереса...

Под Околчица мълчи
паметник гранитен,
със невярващи очи
гледа ни обиден.

Не в такава свобода
вярваше героя.
Вярата като в мъгла
обезсмисля боя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...