21.02.2025 г., 20:58

Нови времена

382 0 1



С девет грама свобода
кой ли те улучи?
Вече всичко е в мъгла.
Завистта ни учи...

Днеска сме разплетен сноп.
Чупят ни на съчки.
Казват - българин е Бог,
но със чужди бръчки.

Без пленени знамена,
в плен сме на "прогреса".
Препознали свобода
само в интереса...

Под Околчица мълчи
паметник гранитен,
със невярващи очи
гледа ни обиден.

Не в такава свобода
вярваше героя.
Вярата като в мъгла
обезсмисля боя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...