21.02.2025 г., 20:58

Нови времена

384 0 1



С девет грама свобода
кой ли те улучи?
Вече всичко е в мъгла.
Завистта ни учи...

Днеска сме разплетен сноп.
Чупят ни на съчки.
Казват - българин е Бог,
но със чужди бръчки.

Без пленени знамена,
в плен сме на "прогреса".
Препознали свобода
само в интереса...

Под Околчица мълчи
паметник гранитен,
със невярващи очи
гледа ни обиден.

Не в такава свобода
вярваше героя.
Вярата като в мъгла
обезсмисля боя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...