4 jun 2012, 10:15

Новина

  Poesía » Civil
955 0 1

                                          На първото си заседание,

                                          парламентарното мнозинство

                                          на тройната коалиция

                                          си гласува повишението на

                                          заплатите.

 

                                         Новината.

 

                                                  Хепатита се пренасял

                                                  най-лесно чрез парите...

 

          Отново депутатите

                       си вдигнаха чувствително заплатите!

          И се подложиха на страшен риск!

          По зовът на депутатската природа

                                  пак да се пожертват за Народа.

          За Него като мъченици

                                  да хванат от парите

                                                          разни жълтеници!

         При тоя жест електоратът се стъписа!

         Той ли трябва пак да се бастиса?

                                  И нови свидни жертви да даде?

         Настъпи страшен смут

                                          сред някои от депутатите!

         При тая тежка ситуация какво ще стане

                                 с пъстроцветната им коалиция?

        Та ако всички като царисти пожълтеят,

                                             на какъв глас ще запеят?

        Хей, я стига с тия рими каруцарски!

        Ще пеят  бавно, ясно, смислено!

                                                                П о  ц а р с к и!

        Пардон, не ! По бесепарски!...

           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...