Новият ти Бог

krvelkov (Красимир)
258 324

17 feb 2019, 18:57

Poesía » De amor

351 1 0

Започваш всичко пак от нула,
вярваш всичко ще се нареди.
За новия издигаш кула
и мечтаеш да ви приюти.

Така не спираш да обичаш,
може би по малко те боли.
Но както и да го наричаш,
изхабяваш себе си, уви.

Пак качваш се на въртележка,
а после света ти се върти.
Пак търсиш любовта лудешка,
после уморен си от лъжи.

Страдаме от тази болест да се нараняваме сами себе си, но страда и другият...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.