17.02.2019 г., 18:57 ч.

Новият ти Бог 

  Поезия » Любовна
478 1 0
Започваш всичко пак от нула,
вярваш всичко ще се нареди.
За новия издигаш кула
и мечтаеш да ви приюти.
Така не спираш да обичаш,
може би по малко те боли.
Но както и да го наричаш,
изхабяваш себе си, уви.
Пак качваш се на въртележка,
а после света ти се върти.
Пак търсиш любовта лудешка,
после уморен си от лъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Страдаме от тази болест да се нараняваме сами себе си, но страда и другият...

Предложения
: ??:??