Feb 17, 2019, 6:57 PM

Новият ти Бог 

  Poetry » Love
426 1 0

 

Започваш всичко пак от нула,
вярваш всичко ще се нареди.
За новия издигаш кула
и мечтаеш да ви приюти.

 

Така не спираш да обичаш,
може би по малко те боли.
Но както и да го наричаш,
изхабяваш себе си, уви.

 

Пак качваш се на въртележка,
а после света ти се върти.
Пак търсиш любовта лудешка,
после уморен си от лъжи.

© Красимир All rights reserved.

Страдаме от тази болест да се нараняваме сами себе си, но страда и другият...

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??