- Съкровище мое, напускам те.
Обичам те до болка, но искам да
докосвам други, нови...
Уж си ми достатъчна и ме
обичаш безрезервно,
ала си за мен товар.
Не мога да те наранявам зад
гърба ти, както правих досега.
Искам да съм с други,
гризе ме съвестта.
Съгласи се с мен в това...
Ще ме намразиш заради туй,
което ще ти кажа,
но съм егоист и леко алчен.
Искам аз да съм щастлив.
Не ме интересуват ти, съседът
или градинарят.
Дали ще бъде щастието ми
споделено с тебе, с нея или
с трета и четвърта,
мен не ме касае...
Стига ми на мен да ми е благо.
Ако си съгласна да съм твой за кратки,
късни часове, си ми добре дошла,
но не прекалявай.
И внимавай да не ме обикнеш
още толкоз,
защото отново адски ще те нараня.
Мирела Атанасова Стоянова
© Мирела Стоянова Todos los derechos reservados