- Съкровище мое, напускам те.
Обичам те до болка, но искам да 
докосвам други, нови...
Уж си ми достатъчна и ме
обичаш безрезервно, 
ала си за мен товар. 
Не мога да те наранявам зад
гърба ти, както правих досега. 
Искам да съм с други, 
гризе ме съвестта. 
Съгласи се с мен в това...
Ще ме намразиш заради туй, 
което ще ти кажа, 
но съм егоист и леко алчен. 
Искам аз да съм щастлив. 
Не ме интересуват ти, съседът
или градинарят. 
Дали ще бъде щастието ми
споделено с тебе, с нея или
с трета и четвърта,
мен не ме касае...
Стига ми на мен да ми е благо. 
Ако си съгласна да съм твой за кратки,
късни часове, си ми добре дошла,
но не прекалявай. 
И внимавай да не ме обикнеш
още толкоз, 
защото отново адски ще те нараня. 

Мирела Атанасова Стоянова