Аз не зная кога ще отсъствам за дълго,
с пътен лист, като бял некролог.
Някой свиден приятел, с малко тъжна усмивка,
ще подхвърли – "Отиде при Бог".
Някой може разсеян да разкаже, че някак
си играех на страшен поет,
че обичах да плача много често и кака
ми купуваше жълт сладолед.
И така, ежедневно ще си тръгна от всичкото,
както в петък, по-рано от работа.
На гърба си помъкнала седем едри звездички
и една самодейна дъга... ...