НОВОГОДИШНА ПРИКАЗКА
Приятелко Анна Перенна*, над Ветрен небето
с най-гъстото сито брашно за погача пресява
и зимното зъзнещо слънце седефено свети,
и вятърът облаци снежен прашец разпилява.
Приятелко Анна Перенна, до мартенски Иди
е още далеч и дърветата мръзнат в мъглата,
над Дунава вихрите бели къдели запридат
и зимният ден затъкава небето с водата.
Приятелко Анна Перенна, не римски матрони
ще дойдат по ленени туники, с леки сандали;
тук вятърът свири хайдушки сред голите клони ...