НОВОГОДИШНА ПРИКАЗКА

Приятелко Анна Перенна*, над Ветрен небето

с най-гъстото сито брашно за погача пресява

и зимното зъзнещо слънце седефено свети,

и вятърът облаци снежен прашец разпилява.

Приятелко Анна Перенна, до мартенски Иди

е още далеч и дърветата мръзнат в мъглата,

над Дунава вихрите бели къдели запридат

и зимният ден затъкава небето с водата.

Приятелко Анна Перенна, не римски матрони

ще дойдат по ленени туники, с леки сандали;

тук вятърът свири хайдушки сред голите клони

и всичко е бяло, и всичко е приказно бяло.

Годината почва не с пролетни пищни букети,

годината идва по преспите девствено чисти,

цъфти по прозорците бялото ледено цвете,

от зимния вятър и снощната буря разлистено.

Тук нямаме Форо Романо, тук няма олтари

и ти си във Ветрен инкогнито, мила богиньо.

Светът се разделя спокойно с годината стара,

спокойно посреща и младата Нова година.

Светът покрай мене,

                                      тъй прост и по селски логичен,

отдавна не вярва, че новото носи промяна.

Реката на времето само полека изтича,

животът е вечен, надеждата – сребърна пяна.

Но аз си мечтая за пролети в светли одежди,

за слънчева ласка, за бистри потоци студени,

за истинска Нова година, богата с надежди...

Затуй те повиках, приятелко Анна Перенна!

Не искам подаръци!

Този живот не дарява –

той, старият злъчен скъперник, стои до везните

и само продава, с висока надценка продава

това, без което не можеш да минеш във дните си.

Ти просто ела, а в косите ти пролет да свети,

цветя донеси ми от твоите мартенски Иди,

надежда за моите внучки – да има за двете –

и малко за мен – че далечното “утре” ще видя.

Не искам подаръци!

Нека небето е синьо,

а слънцето – златно, полята край мене – зелени.

Това ще ми стигне сред снежната Нова година.

Не ми го отказвай,

приятелко Анна Перенна!

___________________

*Анна Перенна – в римската митология – богиня на Новата година. Празненствата в нейна чест се провеждали през мартенските Иди /15 март/.