18 dic 2007, 10:16

Новогодишно

  Poesía » Civil
1.7K 0 14

Н О В О Г О Д И Ш Н О

Изтъркули се таз година -
като един миг сякаш мина.
Часът на равносметката дойде:
дали вървим към по-добре?


Дали са намалели греховете ни,
или ще чуем глас: „СъдЕте ги!”
Не е ли твърде гузна съвестта ни,
или пък лицемерна любовта ни?


А тупат ли за ближния сърцата ни,
щастливи ли растат децата ни,
доколко са делата ни добри? -
това съдбата ни ще прецени.


И обещаваха ни безморално,
а ний им вярвахме безкрайно:
„Животът ви ще става все по-лесен,
от таз година той ще бъде песен!”


За жалост не почувствахме промяна -
така очаквана и толкова желана.
Но може би със Новата година
ще я посрещнем в нашата Родина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...