18 дек. 2007 г., 10:16

Новогодишно

1.7K 0 14

Н О В О Г О Д И Ш Н О

Изтъркули се таз година -
като един миг сякаш мина.
Часът на равносметката дойде:
дали вървим към по-добре?


Дали са намалели греховете ни,
или ще чуем глас: „СъдЕте ги!”
Не е ли твърде гузна съвестта ни,
или пък лицемерна любовта ни?


А тупат ли за ближния сърцата ни,
щастливи ли растат децата ни,
доколко са делата ни добри? -
това съдбата ни ще прецени.


И обещаваха ни безморално,
а ний им вярвахме безкрайно:
„Животът ви ще става все по-лесен,
от таз година той ще бъде песен!”


За жалост не почувствахме промяна -
така очаквана и толкова желана.
Но може би със Новата година
ще я посрещнем в нашата Родина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...