Dec 18, 2007, 10:16 AM

Новогодишно

  Poetry » Civic
1.7K 0 14

Н О В О Г О Д И Ш Н О

Изтъркули се таз година -
като един миг сякаш мина.
Часът на равносметката дойде:
дали вървим към по-добре?


Дали са намалели греховете ни,
или ще чуем глас: „СъдЕте ги!”
Не е ли твърде гузна съвестта ни,
или пък лицемерна любовта ни?


А тупат ли за ближния сърцата ни,
щастливи ли растат децата ни,
доколко са делата ни добри? -
това съдбата ни ще прецени.


И обещаваха ни безморално,
а ний им вярвахме безкрайно:
„Животът ви ще става все по-лесен,
от таз година той ще бъде песен!”


За жалост не почувствахме промяна -
така очаквана и толкова желана.
Но може би със Новата година
ще я посрещнем в нашата Родина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...