15 nov 2015, 20:44

Новото безвремие

  Poesía » Otra
743 0 0

Една история ще разкажа,

с викове, геройски вопли,

картина на смелост ще покажа,

душата българска да стопли.

 

Някога войници, честни, смели,

бродеха из българска земя.

Цял народ от гордост онемели,

радваше се цяла Българска земя.

 

Време, когато думата „МОРАЛ”,

не беше само израз остарял.

Чест, свобода, войници смели,

останали са в спомени, в паметници бели.

 

Върви народът с глава сломени,

с нови ценности, традиции извратени.

Останали са паметници на славното ни време,

безмълвно наблюдават новото ни бреме.

 

Българинът глава склонил,

интересува се само кой, къде се напил.

Вип-брадъровци и Х-фактори,

сринаха и последните силни характери.

 

Но остава пак онази надежда,

че славната Българска чест,

ще бди над нас в златна одежда,

и все нявга ще вземе превес.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...