15.11.2015 г., 20:44

Новото безвремие

739 0 0

Една история ще разкажа,

с викове, геройски вопли,

картина на смелост ще покажа,

душата българска да стопли.

 

Някога войници, честни, смели,

бродеха из българска земя.

Цял народ от гордост онемели,

радваше се цяла Българска земя.

 

Време, когато думата „МОРАЛ”,

не беше само израз остарял.

Чест, свобода, войници смели,

останали са в спомени, в паметници бели.

 

Върви народът с глава сломени,

с нови ценности, традиции извратени.

Останали са паметници на славното ни време,

безмълвно наблюдават новото ни бреме.

 

Българинът глава склонил,

интересува се само кой, къде се напил.

Вип-брадъровци и Х-фактори,

сринаха и последните силни характери.

 

Но остава пак онази надежда,

че славната Българска чест,

ще бди над нас в златна одежда,

и все нявга ще вземе превес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...