15.11.2015 г., 20:44

Новото безвремие

738 0 0

Една история ще разкажа,

с викове, геройски вопли,

картина на смелост ще покажа,

душата българска да стопли.

 

Някога войници, честни, смели,

бродеха из българска земя.

Цял народ от гордост онемели,

радваше се цяла Българска земя.

 

Време, когато думата „МОРАЛ”,

не беше само израз остарял.

Чест, свобода, войници смели,

останали са в спомени, в паметници бели.

 

Върви народът с глава сломени,

с нови ценности, традиции извратени.

Останали са паметници на славното ни време,

безмълвно наблюдават новото ни бреме.

 

Българинът глава склонил,

интересува се само кой, къде се напил.

Вип-брадъровци и Х-фактори,

сринаха и последните силни характери.

 

Но остава пак онази надежда,

че славната Българска чест,

ще бди над нас в златна одежда,

и все нявга ще вземе превес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...