Една история ще разкажа,

с викове, геройски вопли,

картина на смелост ще покажа,

душата българска да стопли.

Някога войници, честни, смели,

бродеха из българска земя.

Цял народ от гордост онемели,

радваше се цяла Българска земя.

Време, когато думата „МОРАЛ”,

не беше само израз остарял.

Чест, свобода, войници смели,

останали са в спомени, в паметници бели.

Върви народът с глава сломени,

с нови ценности, традиции извратени.

Останали са паметници на славното ни време,

безмълвно наблюдават новото ни бреме.

Българинът глава склонил,

интересува се само кой, къде се напил.

Вип-брадъровци и Х-фактори,

сринаха и последните силни характери.

Но остава пак онази надежда,

че славната Българска чест,

ще бди над нас в златна одежда,

и все нявга ще вземе превес.