Nov 15, 2015, 8:44 PM

Новото безвремие

  Poetry » Other
745 0 0

Една история ще разкажа,

с викове, геройски вопли,

картина на смелост ще покажа,

душата българска да стопли.

 

Някога войници, честни, смели,

бродеха из българска земя.

Цял народ от гордост онемели,

радваше се цяла Българска земя.

 

Време, когато думата „МОРАЛ”,

не беше само израз остарял.

Чест, свобода, войници смели,

останали са в спомени, в паметници бели.

 

Върви народът с глава сломени,

с нови ценности, традиции извратени.

Останали са паметници на славното ни време,

безмълвно наблюдават новото ни бреме.

 

Българинът глава склонил,

интересува се само кой, къде се напил.

Вип-брадъровци и Х-фактори,

сринаха и последните силни характери.

 

Но остава пак онази надежда,

че славната Българска чест,

ще бди над нас в златна одежда,

и все нявга ще вземе превес.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...