7 abr 2005, 12:22

Новото "Ние"

Poesía

1.4K 0 2

Новото "Ние"

Вятърът се носи със мълвата,
огънят вирее със шума.
Празното запълваме с тревата,
пазим крепостта си във града.
Защо умират в нас децата?
Защо пробуждаме греха?
Къде загубихме съдбата?
Защо препускаме в студа?
Нима останали сме, клети,
победоносци на страха?
Защо сме тъй свеирепи
в обятията на смъртта?
Нима ни няма вече?
Нима умряхме във съня?
Къде сме бе, човече?!
Къде ни е срама?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vesi-lina (Веска Алексиева)

Малко променени сме..вярно,но ще оживеем други,по стойностни,ще станем "по-нови".Поздрав за стиха с надежда!

2005-04-10T11:12:28+03:00
Хейсеа (Анна Лалова)

Малко критично звучи, но много ми харесва

2005-04-08T08:44:51+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0