7.04.2005 г., 12:22

Новото "Ние"

Поезия

1.4K 0 2

Новото "Ние"

Вятърът се носи със мълвата,
огънят вирее със шума.
Празното запълваме с тревата,
пазим крепостта си във града.
Защо умират в нас децата?
Защо пробуждаме греха?
Къде загубихме съдбата?
Защо препускаме в студа?
Нима останали сме, клети,
победоносци на страха?
Защо сме тъй свеирепи
в обятията на смъртта?
Нима ни няма вече?
Нима умряхме във съня?
Къде сме бе, човече?!
Къде ни е срама?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vesi-lina (Веска Алексиева)

Малко променени сме..вярно,но ще оживеем други,по стойностни,ще станем "по-нови".Поздрав за стиха с надежда!

2005-04-10T11:12:28+03:00
Хейсеа (Анна Лалова)

Малко критично звучи, но много ми харесва

2005-04-08T08:44:51+03:00

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0