7.04.2005 г., 12:22

Новото "Ние"

1.4K 0 2

Новото "Ние"

Вятърът се носи със мълвата,
огънят вирее със шума.
Празното запълваме с тревата,
пазим крепостта си във града.
Защо умират в нас децата?
Защо пробуждаме греха?
Къде загубихме съдбата?
Защо препускаме в студа?
Нима останали сме, клети,
победоносци на страха?
Защо сме тъй свеирепи
в обятията на смъртта?
Нима ни няма вече?
Нима умряхме във съня?
Къде сме бе, човече?!
Къде ни е срама?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© В Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко променени сме..вярно,но ще оживеем други,по стойностни,ще станем "по-нови".Поздрав за стиха с надежда!
  • Малко критично звучи, но много ми харесва

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...