Новото "Ние"
Вятърът се носи със мълвата,
огънят вирее със шума.
Празното запълваме с тревата,
пазим крепостта си във града.
Защо умират в нас децата?
Защо пробуждаме греха?
Къде загубихме съдбата?
Защо препускаме в студа?
Нима останали сме, клети,
победоносци на страха?
Защо сме тъй свеирепи
в обятията на смъртта?
Нима ни няма вече?
Нима умряхме във съня?
Къде сме бе, човече?!
Къде ни е срама?
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
