Новото "Ние"
Вятърът се носи със мълвата,
огънят вирее със шума.
Празното запълваме с тревата,
пазим крепостта си във града.
Защо умират в нас децата?
Защо пробуждаме греха?
Къде загубихме съдбата?
Защо препускаме в студа?
Нима останали сме, клети,
победоносци на страха?
Защо сме тъй свеирепи
в обятията на смъртта?
Нима ни няма вече?
Нима умряхме във съня?
Къде сме бе, човече?!
Къде ни е срама?
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
