Нрав
Съвсем не по женски сънувам коне -
заплита се вятърът в тежките гриви,
а после по памет размахвам криле
над земната делничност, страсти и грижи.
Съвсем не по женски измивам съня
с вода и плесници - и бяла, и чиста
потеглям към острия връх на деня,
еднакво готова да давам и искам.
Съвсем не по женски разбивам врати,
където заробиха моята вяра.
Тя беше светица със сини очи,
а днес едва крета - самотна и стара.
Накрая събирам парчета от мен,
откривам се пак като стара жълтица
и търся надежда за идния ден
в подкова от кон и в песен на птица.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados
