17 jun 2009, 12:12

Нрав 

  Poesía
990 1 34
Съвсем не по женски сънувам коне -
заплита се вятърът в тежките гриви,
а после по памет размахвам криле
над земната делничност, страсти и грижи.
Съвсем не по женски измивам съня
с вода и плесници - и бяла, и чиста
потеглям към острия връх на деня,
еднакво готова да давам и искам.
Съвсем не по женски разбивам врати,
където заробиха моята вяра.
Тя беше светица със сини очи,
а днес едва крета - самотна и стара. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??