Нрав

Poetry

1.1K 1 34

Съвсем не по женски сънувам коне -

заплита се вятърът в тежките гриви,

а после по памет размахвам криле

над земната делничност, страсти и грижи.

Съвсем не по женски измивам съня

с вода и плесници - и бяла, и чиста

потеглям към острия връх на деня,

еднакво готова да давам и искам.

Съвсем не по женски разбивам врати,

където заробиха моята вяра.

Тя беше светица със сини очи,

а днес едва крета - самотна и стара.

Накрая събирам парчета от мен,

откривам се пак като стара жълтица

и търся надежда за идния ден

в подкова от кон и в песен на птица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ruba (Руми Бакърджиева)

Ти си истинско откритие за мен. Ще те следя. Поздрави и продължавай да ни радваш с твоя талант!

2009-07-30T15:30:33+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Поезия...

2009-07-28T15:13:15+03:00
Баткото (Николай Христов)

Еднакво готова ... но първо даваш, след това искаш. И аз си дробя такава попара. Ама като не можеш първо да искаш, защото не ти е сладко така! Като те споходят страдания някакви, само от това подреждане е, от мен да го знаеш! Единственият извод за успокоение на даващите: Винаги имат какво да дадат! Благодаря ти, че ми даваш академична формула да опитам в обратния ред !

2009-07-07T14:29:45+03:00
ananel (Нелиса)

как бях пропуснала!
много, много си добра!
измиването на съвя с вода и плесници направо ме разби!
толкова е вярно и образно...
овации!

2009-07-01T10:57:24+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Съдбата на мъжките и силни момичета!...
Удоволствието е изцяло за мен от този стих!
Поздрави! И благодаря!

2009-06-25T22:50:11+03:00