galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
Jun 17, 2009, 12:12 PM

Нрав 

  Poetry
906 1 34

Съвсем не по женски сънувам коне -

заплита се вятърът  в тежките гриви,

а после по памет размахвам криле

над земната делничност, страсти и грижи.

Съвсем не по женски измивам съня

с вода и плесници - и бяла, и чиста

потеглям към острия  връх на деня,

еднакво готова да давам и искам.

Съвсем не по женски разбивам врати,

където заробиха моята вяра.

Тя беше светица със сини очи,

а днес едва крета - самотна и стара.

Накрая събирам парчета от мен,

откривам се пак като стара жълтица

и търся надежда за идния ден

в подкова от кон и в песен на птица.

 

 

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??