7 sept 2013, 0:11

Нрави

  Poesía » Civil
919 0 1

          НРАВИ

 

Сега, когато сме живи,

не остават ни щастливи.

Умрем ли, те са на гости,

ядат и пият за бог да прости...

 

Замерват ни със злобни думи -

разстрелват ни сякаш с куршуми.

Такива са нашите нрави -

 от злото разкъсани, умираме прави.

 

И полагат ни в мавзолей -

над мъртвото тяло  попът ще пей.

Тези, които бавно ни убиваха -

 

над гроба ще кажат по няколко стиха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...