НРАВИ
Сега, когато сме живи,
не остават ни щастливи.
Умрем ли, те са на гости,
ядат и пият за бог да прости...
Замерват ни със злобни думи -
разстрелват ни сякаш с куршуми.
Такива са нашите нрави -
от злото разкъсани, умираме прави.
И полагат ни в мавзолей -
над мъртвото тяло попът ще пей.
Тези, които бавно ни убиваха -
над гроба ще кажат по няколко стиха...
© Мимо Николов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
