Sep 7, 2013, 12:11 AM

Нрави

  Poetry » Civic
925 0 1

          НРАВИ

 

Сега, когато сме живи,

не остават ни щастливи.

Умрем ли, те са на гости,

ядат и пият за бог да прости...

 

Замерват ни със злобни думи -

разстрелват ни сякаш с куршуми.

Такива са нашите нрави -

 от злото разкъсани, умираме прави.

 

И полагат ни в мавзолей -

над мъртвото тяло  попът ще пей.

Тези, които бавно ни убиваха -

 

над гроба ще кажат по няколко стиха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...