НРАВИ
Сега, когато сме живи,
не остават ни щастливи.
Умрем ли, те са на гости,
ядат и пият за бог да прости...
Замерват ни със злобни думи -
разстрелват ни сякаш с куршуми.
Такива са нашите нрави -
от злото разкъсани, умираме прави.
И полагат ни в мавзолей -
над мъртвото тяло попът ще пей.
Тези, които бавно ни убиваха -
над гроба ще кажат по няколко стиха...
© Мимо Николов Все права защищены
Харесах!