9 dic 2011, 9:35

Нужда от думи

  Poesía » Otra
566 0 6

Аз имам ужасна нужда от думите.

Не ги подбирам – и ми е все едно.

Искам  да  поведат смешно - безумно,

абсурдно – веселото си   хоро.

 

Да се кривят, да скачат и ръкомахат,

да се опитват дори да пеят.

Да ви уцелят с юмрук в стомаха.

Уж да умират, а  да живеят.

 

Безпощадно и явно да се присмиват

с навирени носове. Много важни.

Смисъла си сами да скриват -

сухи или пък сезонно влажни.

 

Думи – призраци. Думи – кинжали.

Факли, блеснали без пощада.

Дяволът всичките ги е запалил

да осветяват пътя към Ада.

 

Имаме нужда от тези думи -

взировоопасни като торпеда.

С тях можем леда помежду ни

да стоплим. И да прогледнем. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...