9 дек. 2011 г., 09:35

Нужда от думи

567 0 6

Аз имам ужасна нужда от думите.

Не ги подбирам – и ми е все едно.

Искам  да  поведат смешно - безумно,

абсурдно – веселото си   хоро.

 

Да се кривят, да скачат и ръкомахат,

да се опитват дори да пеят.

Да ви уцелят с юмрук в стомаха.

Уж да умират, а  да живеят.

 

Безпощадно и явно да се присмиват

с навирени носове. Много важни.

Смисъла си сами да скриват -

сухи или пък сезонно влажни.

 

Думи – призраци. Думи – кинжали.

Факли, блеснали без пощада.

Дяволът всичките ги е запалил

да осветяват пътя към Ада.

 

Имаме нужда от тези думи -

взировоопасни като торпеда.

С тях можем леда помежду ни

да стоплим. И да прогледнем. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...