9 дек. 2011 г., 09:35

Нужда от думи

572 0 6

Аз имам ужасна нужда от думите.

Не ги подбирам – и ми е все едно.

Искам  да  поведат смешно - безумно,

абсурдно – веселото си   хоро.

 

Да се кривят, да скачат и ръкомахат,

да се опитват дори да пеят.

Да ви уцелят с юмрук в стомаха.

Уж да умират, а  да живеят.

 

Безпощадно и явно да се присмиват

с навирени носове. Много важни.

Смисъла си сами да скриват -

сухи или пък сезонно влажни.

 

Думи – призраци. Думи – кинжали.

Факли, блеснали без пощада.

Дяволът всичките ги е запалил

да осветяват пътя към Ада.

 

Имаме нужда от тези думи -

взировоопасни като торпеда.

С тях можем леда помежду ни

да стоплим. И да прогледнем. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...