Аз имам ужасна нужда от думите.
Не ги подбирам – и ми е все едно.
Искам да поведат смешно - безумно,
абсурдно – веселото си хоро.
Да се кривят, да скачат и ръкомахат,
да се опитват дори да пеят.
Да ви уцелят с юмрук в стомаха.
Уж да умират, а да живеят.
Безпощадно и явно да се присмиват
с навирени носове. Много важни.
Смисъла си сами да скриват -
сухи или пък сезонно влажни. ...