29 nov 2004, 17:21

Нужда от топлина

Poesía

1.6K 0 5

Топлината от пламъка на любовта,
която грееше сърцата ни изстина.
И двамата не разбрахме кога стана,
охладняхme един към друг.
Но никой не си го признаваше.
Защото всеки се страхуваше от истината,
че ще остане сам на света,
без пламъче в душата и очите.
Но дойде и този ден,
когато единия открива нова светлина,
с която да продължи напред
в мрачния тунел на живота.
А другия си остана сам
и не искаше да преглътне самотата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

dara33 (Лили Спасова)

Угасна пламъка
настъпи
студ
в душите ни...
Мълчим и
правим се на слепи
Безразличие
сковало ни е
Страх,
че може утре
да тънем в самота
Уви!
Тя носи пустота
и липса на пожар
в очите
Самотата е
Убиец
Сега летиш напред
към друга
светлина
огряваща пътеката ти
аз сама
седя
и чакам
Любовта

Поразчупи смело и ще стане стих. Опитай. )Извинявай, че си позволявам да те посъветвам, но съм изпълнена с добри чувства мило момиче.

2004-11-30T22:03:12+02:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

Липса на идеи? И питаш? Ами общо взето в идейно отношение експлоатираш само една идея във всичките си произведения... Е това ако не е идейна суша - здраве му кажи.

2004-11-30T16:14:52+02:00
Double-D (Добромир Александров)

На мен това повече ми прилича на писмо, отколкото на стих. Но може и това да е замисъла. Определено има върху какво да се работи.

2004-11-30T15:30:32+02:00
Hell_Kiss (Елена Александрова)

Липса на идеи? И за каква теденция имаш предвид би ли уточнил? За стил наистина липсва не отричам имам грешки да.

2004-11-30T13:56:40+02:00
suffer_angelus (Иван Атанасов)

Безидейно. Липсата на идеи може да се конкурира само от лошото изпълнение. За жалост виждам в това тенденция - поработи малко върху стиховете си, ако нямаш друга тема, поне разработвай тази малко по-оригинално. Стилово просто няма смисъл да коментирам.

2004-11-29T23:30:03+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0