29 nov 2004, 17:21

Нужда от топлина

  Poesía
1.6K 0 5

Топлината от пламъка на любовта,
която грееше сърцата ни изстина.
И двамата не разбрахме кога стана,
охладняхme един към друг.
Но никой не си го признаваше.
Защото всеки се страхуваше от истината,
че ще остане сам на света,
без пламъче в душата и очите.
Но дойде и този ден,
когато единия открива нова светлина,
с която да продължи напред
в мрачния тунел на живота.
А другия си остана сам
и не искаше да преглътне самотата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Угасна пламъка
    настъпи
    студ
    в душите ни...
    Мълчим и
    правим се на слепи
    Безразличие
    сковало ни е
    Страх,
    че може утре
    да тънем в самота
    Уви!
    Тя носи пустота
    и липса на пожар
    в очите
    Самотата е
    Убиец
    Сега летиш напред
    към друга
    светлина
    огряваща пътеката ти
    аз сама
    седя
    и чакам
    Любовта

    Поразчупи смело и ще стане стих. Опитай. )Извинявай, че си позволявам да те посъветвам, но съм изпълнена с добри чувства мило момиче.
  • Липса на идеи? И питаш? Ами общо взето в идейно отношение експлоатираш само една идея във всичките си произведения... Е това ако не е идейна суша - здраве му кажи.
  • На мен това повече ми прилича на писмо, отколкото на стих. Но може и това да е замисъла. Определено има върху какво да се работи.
  • Липса на идеи? И за каква теденция имаш предвид би ли уточнил? За стил наистина липсва не отричам имам грешки да.
  • Безидейно. Липсата на идеи може да се конкурира само от лошото изпълнение. За жалост виждам в това тенденция - поработи малко върху стиховете си, ако нямаш друга тема, поне разработвай тази малко по-оригинално. Стилово просто няма смисъл да коментирам.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...