Nov 29, 2004, 5:21 PM

Нужда от топлина

  Poetry
1.6K 0 5

Топлината от пламъка на любовта,
която грееше сърцата ни изстина.
И двамата не разбрахме кога стана,
охладняхme един към друг.
Но никой не си го признаваше.
Защото всеки се страхуваше от истината,
че ще остане сам на света,
без пламъче в душата и очите.
Но дойде и този ден,
когато единия открива нова светлина,
с която да продължи напред
в мрачния тунел на живота.
А другия си остана сам
и не искаше да преглътне самотата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Угасна пламъка
    настъпи
    студ
    в душите ни...
    Мълчим и
    правим се на слепи
    Безразличие
    сковало ни е
    Страх,
    че може утре
    да тънем в самота
    Уви!
    Тя носи пустота
    и липса на пожар
    в очите
    Самотата е
    Убиец
    Сега летиш напред
    към друга
    светлина
    огряваща пътеката ти
    аз сама
    седя
    и чакам
    Любовта

    Поразчупи смело и ще стане стих. Опитай. )Извинявай, че си позволявам да те посъветвам, но съм изпълнена с добри чувства мило момиче.
  • Липса на идеи? И питаш? Ами общо взето в идейно отношение експлоатираш само една идея във всичките си произведения... Е това ако не е идейна суша - здраве му кажи.
  • На мен това повече ми прилича на писмо, отколкото на стих. Но може и това да е замисъла. Определено има върху какво да се работи.
  • Липса на идеи? И за каква теденция имаш предвид би ли уточнил? За стил наистина липсва не отричам имам грешки да.
  • Безидейно. Липсата на идеи може да се конкурира само от лошото изпълнение. За жалост виждам в това тенденция - поработи малко върху стиховете си, ако нямаш друга тема, поне разработвай тази малко по-оригинално. Стилово просто няма смисъл да коментирам.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...