29.11.2004 г., 17:21

Нужда от топлина

1.6K 0 5

Топлината от пламъка на любовта,
която грееше сърцата ни изстина.
И двамата не разбрахме кога стана,
охладняхme един към друг.
Но никой не си го признаваше.
Защото всеки се страхуваше от истината,
че ще остане сам на света,
без пламъче в душата и очите.
Но дойде и този ден,
когато единия открива нова светлина,
с която да продължи напред
в мрачния тунел на живота.
А другия си остана сам
и не искаше да преглътне самотата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Угасна пламъка
    настъпи
    студ
    в душите ни...
    Мълчим и
    правим се на слепи
    Безразличие
    сковало ни е
    Страх,
    че може утре
    да тънем в самота
    Уви!
    Тя носи пустота
    и липса на пожар
    в очите
    Самотата е
    Убиец
    Сега летиш напред
    към друга
    светлина
    огряваща пътеката ти
    аз сама
    седя
    и чакам
    Любовта

    Поразчупи смело и ще стане стих. Опитай. )Извинявай, че си позволявам да те посъветвам, но съм изпълнена с добри чувства мило момиче.
  • Липса на идеи? И питаш? Ами общо взето в идейно отношение експлоатираш само една идея във всичките си произведения... Е това ако не е идейна суша - здраве му кажи.
  • На мен това повече ми прилича на писмо, отколкото на стих. Но може и това да е замисъла. Определено има върху какво да се работи.
  • Липса на идеи? И за каква теденция имаш предвид би ли уточнил? За стил наистина липсва не отричам имам грешки да.
  • Безидейно. Липсата на идеи може да се конкурира само от лошото изпълнение. За жалост виждам в това тенденция - поработи малко върху стиховете си, ако нямаш друга тема, поне разработвай тази малко по-оригинално. Стилово просто няма смисъл да коментирам.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...