23 jun 2007, 12:45

НУЖЕН СИ МИ

  Poesía
1.7K 0 6
Във този свят, тъй сложен, неразбран –
от изгрева до залеза повтарям:
НУЖЕН СИ МИ!
Като дъжда за сухата земя,
като брега за морската вълна.
Махни с ръка за всичките злини –
зависти, злоби, грешки захвърли.
Ела, сълзите ми да изтриеш.
От извора на любовта да пием!
Да бъдеш слънцето на моя ден.
Докрай един за друг да сме потребни.
НУЖЕН СИ МИ!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Ефтимова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...