Във този свят, тъй сложен, неразбран –
от изгрева до залеза повтарям:
НУЖЕН СИ МИ!
Като дъжда за сухата земя,
като брега за морската вълна.
Махни с ръка за всичките злини –
зависти, злоби, грешки захвърли.
Ела, сълзите ми да изтриеш.
От извора на любовта да пием!
Да бъдеш слънцето на моя ден.
Докрай един за друг да сме потребни.
НУЖЕН СИ МИ!