Jun 23, 2007, 12:45 PM

НУЖЕН СИ МИ

  Poetry
1.6K 0 6
Във този свят, тъй сложен, неразбран –
от изгрева до залеза повтарям:
НУЖЕН СИ МИ!
Като дъжда за сухата земя,
като брега за морската вълна.
Махни с ръка за всичките злини –
зависти, злоби, грешки захвърли.
Ела, сълзите ми да изтриеш.
От извора на любовта да пием!
Да бъдеш слънцето на моя ден.
Докрай един за друг да сме потребни.
НУЖЕН СИ МИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Ефтимова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...