23 feb 2019, 22:47

***Някак си...

  Poesía
606 0 1

Някак си не научих това
деми плие 
и не съм обувала палци
от деветгодишна. 
Затова никога няма 
да се нося
по лебедовото езеро
на равнодушието, 
с въздушна грация. 
Някак усвоих
едни други движения, 
които правят света ми
водна планета - 
заоблено място, 
което обгръща 
с грижа. 
Не се научих да засаждам
гнили корени
из благодатната си почва.
Някак си успявам
да целувам негодуването 
по моя начин - 
с фина вътрешна 
усмивка. 
Затова,
всички опити 
за моделиране отвън,
са обречени.
Правя Любов
отвътре.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...