23.02.2019 г., 22:47

***Някак си...

598 0 1

Някак си не научих това
деми плие 
и не съм обувала палци
от деветгодишна. 
Затова никога няма 
да се нося
по лебедовото езеро
на равнодушието, 
с въздушна грация. 
Някак усвоих
едни други движения, 
които правят света ми
водна планета - 
заоблено място, 
което обгръща 
с грижа. 
Не се научих да засаждам
гнили корени
из благодатната си почва.
Някак си успявам
да целувам негодуването 
по моя начин - 
с фина вътрешна 
усмивка. 
Затова,
всички опити 
за моделиране отвън,
са обречени.
Правя Любов
отвътре.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...