23 nov 2007, 9:02

Някога 

  Poesía » De amor
663 0 14

Когато времето ни изтече,

и последната сълза пресъхне

и гласът ти някъде заглъхне,

и тялото намери друг покой,

при друг герой, но само мой.

 

Тогава мир ще обсеби душата,

очите винаги ще виждат в мрака.

Гласът ще може да звучи

и тялото да полети,

ще се отскубна от вината,

ще нарушавам правилата,

ще бъда бодра и засмяна,

ще бъда не самата аз, а двама.

Ще бъда призрачна и свята,

и няма да се спирам,

ще обиколя Земята.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??