Някога
Когато времето ни изтече,
и последната сълза пресъхне
и гласът ти някъде заглъхне,
и тялото намери друг покой,
при друг герой, но само мой.
Тогава мир ще обсеби душата,
очите винаги ще виждат в мрака.
Гласът ще може да звучи
и тялото да полети,
ще се отскубна от вината,
ще нарушавам правилата,
ще бъда бодра и засмяна,
ще бъда не самата аз, а двама.
Ще бъда призрачна и свята,
и няма да се спирам,
ще обиколя Земята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
Стана ми леко на дущата!
