Nov 23, 2007, 9:02 AM

Някога 

  Poetry » Love
664 0 14

Когато времето ни изтече,

и последната сълза пресъхне

и гласът ти някъде заглъхне,

и тялото намери друг покой,

при друг герой, но само мой.

 

Тогава мир ще обсеби душата,

очите винаги ще виждат в мрака.

Гласът ще може да звучи

и тялото да полети,

ще се отскубна от вината,

ще нарушавам правилата,

ще бъда бодра и засмяна,

ще бъда не самата аз, а двама.

Ще бъда призрачна и свята,

и няма да се спирам,

ще обиколя Земята.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??